ПОМРЪЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМРЪ̀ЗВАМ1, ‑аш, несв.; помръ̀зна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Мръзна ( в 1 знач.) малко. Помръзнахме, помръзнахме да го чакаме и накрая тръгнахме. △ Ако искате да помръзнете, застанете и вие на опашката.
2. Остар. и диал. Премръзвам; измръзвам, замръзвам1. — Май че си помръзнал, Тодоре? — рече той, .. — Помръзнах. — Нищо. Сега ще се сгрееш. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 15. Въздухът изстина страшно .. Съдията непрестанно се ядосваше. — Карай, хей шоп! Ще помръзнем! Елин Пелин, Съч. I, 48. Момчетата .., помръзваха на едно място, па им хрумна, че може и да не видят заптиетата, че може те да са отложили за по-късно тръгването си предвид на дебелия сняг. Ив. Вазов, Съч. XXII, 196. Ами я ти ела вътре, на топло .. — рече един от железничарите. — Тук си помръзнал май здравата! К. Константинов, Избр. разк., 125. Ръцете ни помръзнаха, като се миехме в ледената вода на Марица. Ив. Вазов, Съч. XV, 133. В затвора ми помръзнаха краката. Оттогава, зиме и лете, каквото и да ги правя — все студени. А. Каралийчев, НЗ, 220. Кога някоя част на кожата е помръзнала, наложи на нея лед, сняг или тури я в студена вода, нъ недей я гря. НКАФ (превод), 106.
3. Остар. и диал. За растение, семе или плод — загивам, умирам или се повреждам, развалям поради силен студ, измръзване; измръзвам, замръзвам1. Такъв лют студ. Цветята ми помръзнаха в пръстените саксии. А. Каралийчев, НЧ, 39. По пътя преминах твърде добре, макар и да имаше големичък студ .. Уйчо Никола ви изпратил 2 коша с ябълки, ако не са помръзнали. АНГ I, 102. Ако бъде снегът .. дебел, то през него никак не може да ся промъкне топлина. От това снегът по студените места много помага на ниви, посети есен или зима, които другояче би помръзнали. Й. Груев, Ф (превод), 108.
4. Остар. и диал. За вода, течност, водна площ, сълзи и под. — замръзвам1, заледявам се, вледенявам се. Чорбата в баките бе помръзнала от студения вятър. Ив. Димов, АИДЖ, 39. Голем помръзляк йе днеска — чешмите са помръзнали. СбНУ XLVIII, 504. Но хубавата Василиса / безмилостната смърт срази, / на бузите ѝ бледожълти / помръзват горестни сълзи. Хр. Смирненски, Съч. I 1932, 154.
5. Остар. и диал. Прен. Оставам неподвижен на мястото си поради силен страх, уплаха и под.; замръзвам1, вцепенявам се, заковавам се, вдървявам се. Той беше помръзнал от страх. Ив. Вазов, Съч. XXII, 46. — Зная аз с кого имам работа .. При тия думи калугерът помръзна. Б. Димитров, Я I (превод), 99.
ПОМРЪ̀ЗВАМ2, ‑аш, несв.; помръ̀зна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. помръ̀знат, св., прех. Остар. Правя нещо да изстине, за измръзне, да се вкочаняса; смразявам, заледявам. Вкъщи студено, дърва няма, вятърът помръзва месата и под съдраното халище. Ив. Вазов, Съч. VIII, 163. помръзвам се, помръзна се страд.