ПОМРЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМРЪ̀КВАМ, ‑аш, несв.; помръ̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Поет. Ставам тъмен, изгубвам светлината или от светлината си; потъмнявам1, помрачнявам, притъмнявам, помрачавам се, замрачавам се, смрачавам се. Слънцето потъна някъде в браздите, небето помръкна. М. Смилова, ДСВ, 176. Самоковското поле помръквало под ниското градоносно небе. Цв. Ангелов, ЧД, 213. Притъмня наоколо — помръкна всичко. Над нивите и могилите като че сив облак се разпери. П. Велков, СДН, 378-379. На залез къташе слънце сетни лъчи .., помръкваха кубетата на "Свети Дванадесет апостоли". Н. Райнов, ВДБ, 81. Синята светлина на очите ѝ беше помръкнала и около тях тъмнееха следите на безсънието. Е. Манов, БГ, 217. Денят помръкна, потъмня небето / и стана тъмнооловно морето, / по него буря дива заигра. Ем. Попдимитров, СР, 108.
2. Само безл. помръква, помръкне. Става мрачно, тъмно; смрачава се, стъмнява се, притъмнява, замрачава, замрачава се, помрачнява, потъмнява1. Главните загаснаха. Помръкна в стаята. П. Михайлов, ПЗ, 139. Докато Самуил говореше, слънцето се скри и наоколо помръкна. А. Дончев, СВС, 172. ● Обр. Вечерта, .., чаушинът хлопна бързо ключа .. Това смути още повече затворниците. И заедно с мрака, помръкна и в душата им. Настъпи униние и такава тъга. Зл. Чолакова, БК, 103.
3. Прен. Ставам мрачен, недоволен или нерадостен, тъжен, скръбен; помрачавам се, помрачнявам. — А ти не помръквай като баба. Не се тюхкай, а помагай на агронома. А. Гуляшки, МТС, 141. Навсякъде, щом разберяха, че е дошъл ревизор, помръкваха, никому не беше приятно да му изкарват налице кирливите ризи. Ст. Даскалов, СЛ, 457. Тя, изглежда, си представяше така картинно всичко това, че лицето ѝ отново помръкна и очите потъмняха. Б. Райнов, ЧЪ, 139. Някаква грижа беше легнала върху винаги засмяното му [на Владо Пингов], весело лице, присмехулният му поглед беше помръкнал. Д. Спространов, С, 29. Мечтателните очи на Овеса помръкват — жал му е комай за коня. Г. Крумов, Т, 8.
4. Прен. Обикн. за чувство, състояние, спомен и др. — изгубвам силата, яркостта си и постепенно изчезвам. — И очите му я погледнаха, .., с толкова прямота и искреност, че всяко съмнение помръкна в душата ѝ. Д. Спространов, С, 197. Реалните му [на В. Стоянов] заслуги .. за дружеството бързо помръкват в очите на онези, които виждат само лошите черти на характера му. М. Арнаудов, БКД, 130. Всичко забравяш, дори строгото лице на един Драгомир .., а поуката от трагичната и назидателна история .. помръква в съзнанието ти, разсейва се и избледнява като снимка. А. Гуляшки, ЗР, 139. Предния ден, преди да завали, председателят .. предаде на овчаря .. поздравите, .. и ето сега. Помръкна голямата радост от благодатния дъжд. — Как тъй изчезнал [овчарят]? .. Кога е изчезнал? М. Кюркчиев, ВВ, 138. Мъжът може да почива, да дочита вестника си, .. и да гледа как жена му се изтощава, как ръцете ѝ грубеят, свежестта ѝ помръква. ВН, 1962, бр. 3283, 4.