ПОМРЪКНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМРЪ̀КНАЛ, ‑а, ‑о, мн ‑и. Прич. мин. св. деят. от помръкна като прил. 1. Поет. Който е станал мрачен, тъмен и е загубил светлината или яркия си цвят; помрачен, потъмнял. На високия, изтеглен към помръкналото небе телеграфен стълб, още свете‑

ше електрическата крушка. А. Гуляшки, МТС, 196. Горе на склона се вижда хижата .. Стрехите на покрива се изрязват ясно на помръкналото небе. А. Мандаджиев, ОШ, 31. В нощи ясни, звездни / нахлуе младият южняк и почне призори да чезне / помръкналият вече сняг. Цв. Ангелов, НП, 26-27. Денят над маковете гасне / и свечерява изведнъж — / и само две очички ясни / блестят в помръкналата ръж. С. Красински, ЗО, 70. Аз спирам изнурен, .., / помръкналият ден самотен да изпратя. Н. Лилиев, Ст 1932, 123. ^● Обр. Мечтателният поет .. Анри де Рение, .., отвръща поглед от помръкналите сенки на миналото и иска да целуне нозете на своята родина. Н. Лилиев, Съч. III, 257.

2. Прен. Който е станал мрачен, недоволен или нерадостен, тъжен, скръбен; помрачен. Тя [Атанасица] беше сломена от болка, грохнала и помръкнала. Г. Караславов, ОХ II, 122. Хората мълчаливо слушаха с помръкнали лица и свити устни. Някои плачеха. В. Геновска, ПЮФ, 77. Това случайно отмъщение разведри помръкналото настроение на Къню. А. Гуляшки, Л, 509. Не беше обичай мъже да ходят по гробища, .., но Стоил тръгна с оборена глава, с помръкнал поглед. М. Смилова, ДСВ, 223. — Не се блъскайте, граждани! В 16 часа пускаме извънреден рейс! Всички ще се качите! Благите думи на началника паднаха като светъл лъч в моята помръкнала душа. ВН, 1958, бр. 2000, 4.