ПОМУРГАВЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМУРГАВЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. помургавѐли. Прич. мин. св. деят. от помургавея като прил. За човек, лице, тяло на човек — чиято кожа се отличава с възтъмен цвят, с мургавина, получена под въздействието обикн. на слънчевите лъчи; почернял, замургавял. Видя се [Горан Сендов] тънък и слаб, но помургавял и изпечен от тунджанското слънце. К. Калев, ТЕ, 107. Това бе млад, синеок момък с излеко помургавяло лице, с руси .. мустачки. М. Кремен, Б, 150. Тя приличаше на козле — толкова беше гъвкава тънката ѝ снага, а помургавелите ѝ крака, голи до над прасците, сякаш не стъпваха в сивата пепел на пътя. А. Гуляшки, Л, 39. Вие сте чудесна с леката си рокля, която разкрива помургавелите ви ръце и млада шия. Л, 1965, бр. 2, 35.