ПОМУЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМУЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; помуча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. 1. Муча малко, известно време.

2. Само несв. Муча малко от време на време, понякога. За пръв път през тоя ден някакъв полъх мина през душата ми, някакъв спомен за детинството, когато в далечината бият малки, медни камбани и в чистия двор помучава теленце. П. Вежинов, ЗНН, 152.