ПОМЪДРУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЪДРУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. Мъдрувам известно време. Поблагодари [квартирантът] за поканата и откри скръбта си, че в София хората живеят .. отчуждени едни от други. Ние побързахме да се съгласим с него, потълкувахме, помъдрувахме. Г. Райчев, Избр. съч. II, 7. — А защо само мене ще наказвате? .. Помъдрувахме и решихме да накажем и двамата. П. Вежинов, ЗНН, 55. — Да помъдруваме може, имаме достатъчно време за това. Й. Павлов, ПСБ (превод) [еа]. помъдрува се безл. — Ние сме сред самата пустиня — ..! Защо там има прекалена богата растителност, а тук изключително безплодие, и то на същата ширина, под същите слънчеви лъчи? — .. Причината ме занимава по-малко от факта .. — Трябва все пак да се помъдрува. Й. Павлов, ПСБ (превод) [еа].