ПОМЪДРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЪДРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; помъдрѐя, ‑ѐеш, мин. св. помъдря̀х, прич. мин. св. деят. помъдря̀л, ‑а, ‑о, мн. помъдрѐли, св., непрех. Ставам мъдър (в 1 знач.) или по-мъдър, отколкото съм бил. Мама отново поклати глава ..: — Тебе ти е до шеги, много хубаво!... Мислех, ще помъдрееш, като влезеш тука [в затвора], та и на тях [брат си и сестра си] ум и разум да дадеш. Пък ти — какво .. още .. да ти думам! Д. Бозаков, ДС, 13. Идвайте да виждате колко е силна земята, да слушате какво приказват нивята, .. Тъй душата ви ще добие крила, умът ще помъдрей. Ив. Кирилов, Съч. II, 84-85. Алън .. признава, че не е помъдрял с годините. П, 2005, бр. 48 [ea]. Сняг вали! И студено е в мене. / От снега ли така помъдрявам сега! Сл. Караславов, Д, 25.