ПОМЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМЪ̀КВАМ, ‑аш, несв.; помъ̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. помъ̀кнат, св., прех. Разг. 1. Започвам да мъкна (в 1-7 знач.); повличам. Младежите, .. помъкнаха камъните, затъркаляха количките, почнаха да пренасят канарата към дълбокото речно корито. А. Каралийчев, НЗ, 49. — Хайде, дядко, ела да отидем при този Орфей... Ще те крепя, .., ще те нося... — И той го помъкна нагоре. Г. Караславов, Избр. съч. V,239. Селянчета .., ученици .., всички опалени от слънцето и от вятъра, помъкват багажа си като някаква неудържима лавина. Г. Караславов, ПМ, 13. Стовариха купища заскрежени борчета и най-нетърпеливите бащи помъкнаха към къщи първите новогодишни елхи. С. Северняк, П, 280. — Полека, ще застреляш Райча! Но пушката изгърмя. Вълкът подскочи и като не можа да измъкне зъбите си от кожуха, в който ги беше впил, помъкна Райча със себе си. Д. Габе, МГ, 61. Населението мирно помъкна стария хомот. П. Яворов, Съч. II, 168.
2. Мъкна (в 1, 3, 4, 6, 7 и 8 знач.) малко, известно време. Помъкни сега ти багажа, че се уморих.
3. Тръгвам нанякъде, като вземам със себе си нещо или някого; повличам. На другия ден помъкна [Батенката] тефтера от къща на къща: — Ти, казва, бай Крачуне, дължиш на баща ми малко пари за сол. А. Каралийчев, НЗ, 91. На определеното място и в определения час се събираха наистина доста туристи, .., всички помъкнали чанти, малки куфарчета, торбички или вързопчета. К. Константинов, ППГ, 187. Нягол и Гидата .. не можеха да се нарадват на хубавата тракийска целина .. Клинката разбра тяхната слабост и ги помъкна из незнайни пасбища и речни низини. К. Петканов, ЗлЗ, 175. Той го помъкна от стая в стая. Цялата редакция видимо знаеше вече за неговото пристигане, защото щом отвореха вратата на някой отдел, всички редактори и сътрудници веднага се изправяха. Л. Дилов, ПБД, 97. Влязоха стринка му и снахата. Всяка от тях беше помъкнала в ръце голяма, препълнена бохча с дреб. Ст. Дичев, ЗС II, 202.
4. Неодобр. Повеждам със себе си някого някъде против волята му или без да е нужно (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие); повличам, замъквам2, потътрям. — Къде та помъкнаха пак, Куцаре? Хей, сина ми да върнете! Той ни е тука крепилото! А. Каралийчев, ПГ, 38. Едва влачейки се, пирдопската полиция го помъква към воденицата и бичкиджийницата му .., за да търсят
скрито оръжие. П, 1960, бр. 10, 1. Графа. Здравке, не ти ли омръзна възрожденската мисия? Кино, театър, балет... Остава само да ни помъкнеш по изложби. Др. Асенов, И, 28. — Късничко е. — Никак даже не е — продължи баджанакът — като ни помъкна и двамата с Кузманов към дома си. К. Калчев, СР, 129. — И къде в тая посока? — запита той .. Посоката наистина не предвещаваше нищо хубаво. Току виж, че го помъкнала към Витоша. — На Златните мостове. П. Вежинов, БГ, 148. // Вземам със себе си, като тръгвам нанякъде, някого, който не е желан там, неподходящ е за там или ми създава затруднение и под. (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие); повличам. Райчо виждаше как пребледняват [опълченците], как очите им се извъртат и как падат .. — Защо помъкнахте тия слаби хора — се сърдеше дружинният на Райчо. Д. Габе, МГ, 172. — Ти, колега Матей, няма ли да дойдеш? — .. — .. Вие повече сте моми и ергени, .. Пък аз трябва да помъкна домочадието. Кр. Григоров, Р, 91. Досрамя ме, че съм помъкнал цяла банда дечурлига. П. Славински, МСК, 18.
5. Прен. Неодобр. Увличам, въвличам някого в нещо, което върша (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие). Защо, защо помъкна със себе си и забърка в кашата и този простак Гатю? К. Калчев, СТ, 191. Зачислиха го в трудовите войски и го пратиха да строи пътища из планините. Подполковникът помъкна и жена си по своя чергарски път. Х. Русев, ПЗ, 55. — Къде са ни мъжете? .. — Там! — И тя протегна ръка към далечното зарево на пожарите. — .. Там е и моят Михил!... — Твоят Михил да си отговаря, но защо помъкна и нашите мъже? — озъби се зло една от жените. П. Здравков, НД, 235.
6. Неодобр. Вземам и нося със себе си, като тръгвам нанякъде, нещо ненужно, излишно или нещо, което е в повече (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие); повличам, понасям1. — Какво си помъкнал тези възглавници? .. — Не стига една рогозка — и черга, че и възглавници. П. Тодоров, Събр. пр II, 255. Той, .., знаеше, че на вечеря се ходи със смокинг и дори беше помъкнал и смокинга си в куфара. П. Спасов, ХлХ, 348. Прегърнах котката и я понесох .. Баща ми я грабна от ръцете ми и я пусна на земята. — Какво си я помъкнал? Намерихме място за нас, че и за котката. Д. Немиров, КБМ, 10. Нашето джудже [съдията] беше намерило някакви красиви кристали .., тъпчеше раницата и не можеше да се насити. Да би могло, би помъкнало цялата скала със себе си! Н. Стефанова, РП, 107. помъквам се, помъкна се страд.
ПОМЪ̀КВАМ СЕ несв.; помъ̀кна се св., непрех. Разг. 1. Тръгвам и вървя бавно или с усилие, трудно поради умора, изтощение и др.; повличам се, потътрям се. Без да обръща повече внимание на болките в рамото и главата си, като се подпираше върху стеблата на дърветата, Гражев се помъкна по посока на танковия рев. Ив. Мартинов, ДТ, 83. В чикмака рояк хлапаци и дечурлига, уморени .., довършваха игрите си. Най-малките, .., се помъкнаха към къщи. П. Здравков, НД, 5. Филип се помъкна унил по улицата. П. Стъпов, ГВ, 72. Дълго лежа то, докато се изправи на крака. Когато всички други агънца сутрин весело излизаха на паша, то се помъкваше подир тях, но усещаше, че се задъхва, и се прибираше в кошарата. Ст. Даскалов, БП, 137-138. — Хайде да лягаме .. Сашо каза вяло: "Ест, капитане" — и се помъкна към баша. С. Чернишев, ВМ, 15. ● Обр. Помъкват се един по друг дните на бедства и на работа за пари. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 97.
2. Разш. Тръгвам за някъде; потътрям се. "Ама ще дойдат ли? Съобщихте ли им?" Па да си кажа и аз не вярвах, че в това време за една репетиция ще се помъкнете. Ст. Даскалов, СЛ, 400. Дойдоха трима мъже с две болни деца, след това .. дойдоха жени също с децата си, подир тях се помъкнаха схванати, припадничеви и в скоро време билерницата пак заработи. Д. Немиров, Б, 195. И Пинтата ще се помъкне като тях за фронта, натоварен с цял кош вързопи за своите земляци от полка. Г. Караславов, ОХ II, 3.
3. Неодобр. Тръгвам, отивам някъде, без да е необходимо, желано и под. (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие); повличам се, потътрям се. Винаги [Димитрица] се сърдеше на мъжа си, щом доведеше гости вкъщи .. Тъкмо ще се заловят за вретено или за игла, току виж са се помъкнали канени и неканени. К. Петканов, СВ, 32. — Кой! .. — Аз, господин мичман, Марин, готвачът, господин мичман. — Какво си се помъкнал посреднощ? Какво има? Д. Добревски, БКН, 142. — Каква е тази врява тука? Какво сте се помъкнали насам? Искате ли нещо? П. Тодоров, Събр. пр II, 319. — Баби! — викаше сърдито Ганчо. — Защо сте ми се помъкнали, щом сте били такива страхливци! П. Здравков, НД, 43. // Тръгвам, отивам някъде, като съм с небрежен външен вид, неподходящо облечен (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие); повличам се. Като го видях, стана ми лошо — помъкнал се със старите панталони и с кални обувки.
4. Неодобр. С предл. с, след, по, подир. Влизам в някакви (обикновено приятелски или любовни) отношения с някого; повличам се, потътрям се. — Какво си се помъкнал с тия колибарчета, от тях нищо няма
да научиш. С. Кралевски, ВО, 88. — Не я искам! .. Боже, какви момичета има из града, той се помъкнал с тая метла. Непослушно чедо. Г. Краев, ЛП, 28. Заряза [Любен] училището по средата на годината, помъкна се с лоши приятели. В. Ченков, РД, 1965, бр. 157, 3. — Абе попчето си добре вървеше, ами оня вълк, Пенчовския, откъде се взе, оня се помъкна с него — овълчи го. Ст. Даскалов, МЧ, 105. Такива като тебе са ни свои хора — там е болката. Свои хора, а са се помъкнали с враговете. Ем. Манов, ДСР, 228.
5. Остар. Помръдвам се, помръдвам. Ако ся не помъкне от място си, аз ще му тоз час отрежа гръцмула. БДн, 1857, бр. 8, 32. Между това преминаха около три месеца, през които работата се беше помъкнала доста напред. Св. Миларов, СЦТ, 68. Кипят помежду ни всичките най-лоши страсти: гордост, .., завист, .., лъжи, .., грабителство .., които ни не дават да ся помъкнем нанапред ни общо, ни частно! Лет., 1871, 158. Йоркската църква толкова го омаяла, чтото Кемп цяла седмица не ся помъкнал от при нея. Й. Груев, ССП (превод), 119.
◊ Помъквам се / помъкна се по корем. Обикн. в св. Разг. 1. Полагам извънредно големи усилия, изнемогвам, за да постигна целта си, да успея да направя нещо. Деветнайсе декари и три ара... По корем ще се помъкна, но ще ги изплатя. Г. Караславов, Избр. съч. I, 322. 2. Самост. или пред някого. Държа се раболепно, унижавам се, угоднича пред някого, за да постигна целта си.