ПОМЪМРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМЪ̀МРЯМ, ‑яш, несв.; помъ̀мря, ‑иш и (диал.) ‑еш, мин. св. ‑их и (диал.) ‑ах, св. 1. Прех. и непрех. Само несв. Мъмря малко отвреме на време, понякога.
2. Прех. Остар. и диал. Смъмрям. — Ти не си началник на Самуилов. Само лесничеят би могъл да го помъмри. М. Марчевски, ТС, 79. Някой си философ срещнал едно дете и го помъмрал за няколко грешки. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 17. Тя си угади злото поведение, позна си погрешката и ако майката бе следвала да я .. поучава, .., тя би са поправила; нъ халосницата наместо да я помъмре, наместо да я посъди, тя сама я караше да ходи да са прислушва де какво са приказва. Ил. Блъсков, РК, 11. Авраам бе стар вече, а супругата му Сара неплодна; при сичко туй Бог им обеща, че ще родят син .. Туй като чу Сара, не даде тозчас вяра на Божието обещание и затуй Бог я помъмра. Н. Михайловски, ССИ (превод), 9.
3. Непрех. и (рядко) прех. Остар. и диал. Изказвам неодобрение, недоволство; измърморвам. От заранта той [баща му] изглеждаше благ .. и шеташе по двора, без да помъмри за нещо на Петра. Ц. Церковски, Съч. III, 111. Завистливи моми и момичета за нищо не можаха да помъмрят, освен че дето не излизала [Кръстинка] нито на хоро, нито на седенка, но стояла се вкъщи запряна като кукувица. Ил. Блъсков, ЗК, 71. Принц Батенберг ще ся пожалува от населението на България, .., ще помъмри, .., на нас, непримиримите, като виновници на незадоволството у народа. П. Р. Славейков, ПХС, 15. Колчем му додеше реда да си иска уреченото .. за кръщене и опело, щом някой .. му се примоли, че няма що да му даде, той го заминуваше, без да помъмре нещо, както правят някои си попове скъперници. Ил. Блъсков, ПБ III, 63. помъмрям се, помъмря се страд. и възвр. от помъмрям в 1 и 2 знач. Якоб Бьондал нареди да се помъмри Алфред Коен, че не е успял да прокара тая сделка през тяхната фирма. П. Спасов, ХлХ, 226. Ако някой слуга или слугиня .. не са отнася човешки, треба да са посъветува, но тихо ..; ако са помъмри, нека става с малко думи и мирно. Ступ., 1875, бр. 7-8, 55. — Излъган сте, приятелю — рекох му, като се помъмрих и се наскърбих, дето му
съм станал предмет на съблазън. Др. Цанков, ТМ (превод), 55-56. помъмрям си, помъмря си възвр. от помъмрям в 3 знач. — Излязвай навън .. Тласко и поначумерен послуша. Но пак не можа, като излязваше, да не си помъмри излека: Какъв чорт! Дотам ли съм дошел аз вече, .. що и децата да не ми ся доверяват. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 37-38.