ПОМЪРЗЕЛУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЪРЗЕЛУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. Мързелувам малко, известно време; побезделнича, полентяйствам. Не му се излизаше. Приятно му бе да помързелува необлечен, да чете вестника. Б. Болгар, Б, 135. Защо пък да не си позволите понякога да сте безотговорен и да помързелувате на воля? .. Днес наистина ще успеете да се отпуснете и да се повеселите в приятна компания. Мон., 2006, бр. 2472 [еа]. Аз го [телефона] смятам за омразник. Защото не го обичам: мирка нямам от него — нито да побленувам, нито да потъгувам, нито да помързелувам. Ст, 1963, бр. 903, 2. помързелува се безл. Е, сега като всичко е свършено, може да се помързелува.