ПОМЪРМОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЪРМО̀РВАМ, ‑аш, несв.; помърмо̀ря, ‑иш,мин. св. ‑их, св., прех. и непрех. 1. Мърморя малко, известно време. Не всеки издържа на нашия живот. Дойде някой, който търси леснината, поседи месец, два, помръщи се, помърмори, па си кривне към село. Г. Ралчев, ДМЖ, 30. После се защура по двора. Прегледа снопените ритли, помърмори, че ръжните им бяха изпопадали. Ст. Марков,ДБ, 195. Ханс помърмори малко недоволно, но аз се преструвах на заспал. Св. Славчев, БФ, 235. Не вижда ли Стотелов, ..? — .., той сѐ си мисли, че ще помърморят под мустак и толкоз. "Клетва, каза, са дали". Д. Добревски, БКН, 178.

2. Само несв. Мърморя малко от време на време, понякога. помърморвам се, помърморя се страд. помърморвам си, помърморя си възвр.