ПОМЪРТВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЪРТВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.;помъртвѐя, ‑ѐеш, мин. св. помъртвя̀х, прич. мин. св. деят. помъртвя̀л, ‑а, ‑о, мн. помъртвѐли,св., непрех. Рядко. Ставам безжизнен, отпуснат като мъртъв, преставам да съм изпълнен с живот, жизненост. Промяна у него беше настъпила .. — от момента, когато научи, че младата му жена е разстреляна .. Ганчо Симеонкин не каза нищо тогава, .. Но целият помъртвя. Ем. Манов, ДСР, 204.// За кожа, лице, очи — ставам като на мъртъв човек, загубвам цвета, жизнеността си. Кожата ми след обелването бе потъмняла и помъртвяла, но аз се разположих за всеки случай в сянката на чадъра. Б. Райнов, ДВ, 43. Покрит от прах и пот, той са потопил във водата, но тозчас внезапно разтрепервание потърсило членовете му, лицето му помъртвяло. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 243. Като поразен гледа .. на видението, очите му ся помътиха, лицето му помъртве. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 77.

ПОМЪРТВЯ̀ВАМ СЕ несв.; помъртвѐя се св., непрех. Остар. Помъртвявам. Който няма любов към ближния си, в него всичките телесни и душевни сили ся помъртвяват. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 61.