ПОМЪТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМЪ̀ТВАМ1, ‑аш, несв.; помъ̀тя, ‑иш,мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. 1. Правя течност да стане мътна, с примеси; мътя1, размътвам, замътвам1, помътнявам2. Противоп. избистрям, бистря. ● Обр. Хора сe опитаха .. да помътят морето на възторга, признателността .. на народите от епохалния полет. РД, 1959, бр. 261, 3. Във този край на чистата невинност / е приказният остров на блажени! / Тук, .., / не ще помъти нивга чужда завист / на щастието извора. Д. Стоевски, ВТ(превод), 103.
2.Правя без блясък или без определен цвят нещо; помътнявам2. Той знаеше, че след няколко дена вятърът и солените пръски ще помътят лака [на вратата]. Н. Антонов, ВОМ, 58. Солената вода на морето е помътила и угасила в една пухкава сивота всички надписи, всички бои. Елин Пелин, Събр. съч. III, 1958 [еа]. // В съчет. със същ. поглед, очи. Правя мътен, без блясък и жизненост (поглед, очи); замъглявам, замътвам1, помътнявам2. Противоп. прояснявам, избистрям. Раната на главата [на пазача] помътваше погледа му и подкосяваше краката. Вл. Полянов, ПП, 131. Пейо .. / .. продума: / — Дойке ле, първа пръвнино! / Защо ме, либе, излъга, / защо ми сърце нарани, / защо ми очи помъти? М. Дамянов, ЮСС [еа].
3. Прен. В съчет. със същ.ум, съзнание, мисъл и под. За силно чувство, физическо неразположение, питие и др. — намалявам или лишавам от способността за реална преценка на нещата (ум, съзнание и др.); помрачавам1, замътвам1, замъглявам, помътнявам2. Противоп. избистрям.Знаеше само, че Пауна е роднина на Сяро Барутчията, който отдавна го беше оставил .., знаеше това и безсилен яд помътваше разума му. Й. Йовков,СЛ, 128. Животът, тъй благосклонен към тях, изведнъж ги измами като крадец, .., помъти им ума и ги остави да се лутат без надежда и радост в сърцата. И. Петров, МВ, 101. — Златото ти е заслепило очите и помътило мозъка ти! По-зъл от султана си станал! Н. Каралиева, ЗБ, 39. Македончето не му отвърна веднага. Сладката и топла ракия бе помътила и замъглила малко гневните му мисли. С. Северняк, ОНК, 15. Разин зажумя с очи, но от болката те се ококориха, цялото му тяло се сви конвулсивно от главата до краката, болката .. помъти всичките му мисли и чувства. Фак., 2005, бр. 1 [еа].
4. Прен. В съчет. с отвл. същ. Нарушавам реда, спокойствието на нещо..Този ден беше щастлив, но бабата го помъти със своята сръдня. Н. Хайтов, ШГ, 290. Чувствуваше, че един ясен отговор би нарушил вътрешното му равновесие, би помътил оная бистрота на душевния му мир, към който се стремеше. Ем. Манов, ДСР, 38. помътвам се, помътя се страд.
ПОМЪ̀ТВАМ СЕ несв.;помъ̀тя се св., непрех. Остар. и диал. 1. За вода — ставам мътен; мътя се, помътнявам1, размътвам се, замътвам се. Противоп. избистрям се. //За река, море и под. — ставам с мътна вода; помътнявам1, размътвам се, замътвам се. Противоп. избистрям се. Морето се помътило малко. Н, 1882, кн. 9-10, 919.
2.За поглед, очи — губя блясъка, цвета, жизнеността си; замътвам се, замъглявам се. Противоп. прояснявам се,избистрям се. Кукена го гледаше неспокойно с воднистите си очи, които сякаш се помътиха от нервността и уплахата му. П. Славински, ПЗ, 110.Дълго старицата трепера, .., мята се .. — дано задържи душа в съсухрени‑
те си мощи. Не би — изтръпнаха ръце, помътиха се очи... тя се озова пред райските врати. П. Тодоров, И I, 44. Като поразен гледа .. на видението, очите му ся помътиха, лицето му помъртве. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 77.
3. Прен. За ум, съзнание, мисъл — обърквам се, губя способност за реална преценка на нещата; замътвам се, размътвам се, замъглявам се. Противоп. прояснявам се, избистрям се. Постепенно мислите му се помътиха, главата му натежа, той полегна, съсипан от мъка и умора, .. и неусетно се унесе в тежък и кошмарен сън. П. Здравков, НД, 229. Той беше почти в несвяст. Но имаше още нещо, което не оставяше да се помъти съвсем — съзнанието му. Й. Йовков, Разк. I, 129-130. Толкоз много се учил, че умът му се помътил, щом учителят е решил да стане бунтовник, защото прочел една статия във вестник "Право"! Д. Марчевски, ДВ, 209. От радост разумът ми се помъти и в първия миг помислих, че е станало чудо, че ечемикът е израснал от само себе си, без семена, за да поддържа живота ми в ужасната пустиня! Г. Жечев, РК (превод) [еа].
◊ Помътвам / помътя съзнанието (мозъка, ума, главата) на някого. Остар. и диал. Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи или го отклонявам от правилния или от приетия начин на мислене и на поведение. — Всичко друго е грешно, брате мой, и не е дозволено на никой смъртен, па бил той и най-изкусният зограф, да помътва съзнанието на простодушните верующи със земни образци. П. Спасов, ГЛЗЗ, 85.
ПОМЪ̀ТВАМ2, ‑аш, несв.; помъ̀тя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Рядко. Мътя2 (в 1 знач.) малко, известно време. — Ние мислиме да помътиме това [камилско] яйце и да излюпиме камилче — казали мъдрите. — Мътете го — отговорил Разумни Радослав хладнокръвно и върнал се назад. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 451. помътвам се, помътя се страд.