ПОМЪТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМЪ̀ТЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от помътя1 като прил. 1. Остар., сега поет. За течност или за воден басейн — който е мътен, непрозрачен; замътен1, размътен. Противоп. бистър. Зеленясалите води на широк канал стоят неподвижни. В техните помътени води не се отражава нищо, освен сивото намръщено небе. Елин Пелин, Съч. V, 38-39. И расте по сиви пепелища / злия татул и горчив пелин .., / и помътен ручей се струи. Н. Хрелков, ДД, 292. В измамници очи надникнах, миг избрал — / но нищо не личи в разплакал се кристал; / и ето плач и смях — помътена вода / и своя блян видях покварен навсегда! П. К. Яворов, Мис., 1906, кн. 1, 95.
2. Остар., сега поет. За небе — който е покрит с облаци, мъгла; мътен, тъмен. Противоп. бистър, ясен. Някак много близо стърчи коминът на съседската къща и пуска гъста къделя дим към помътеното небе. С. Северняк, П, 94-95. Хоризонтът е помътен, грамадата на Витоша чезне в сивото море [от мъгла]. З. Сребров, Избр. разк., 173. Притиснаха вълни брега, / наскочи вихър от небето, / .. След миг в помътений лазур / тук-там отбягнал лист се вие. К. Христов, А, 1944, 40. Тези стари разкаляни пътища! / Тези схлупени малки къщя! / И над тях небесата помътени! Хр. Радевски, П, 13.
3. За очи, поглед — който е без блясък, ясен цвят или жизненост; мътен, безжизнен, замътен1. Противоп. бистър, ясен. Край една от съседните маси седеше възрастен мъж и с помътен поглед се взираше в двамата по градски облечени пътници. В. Геновска, СГ, 18. — Не се съсипвай, чедо! Иди я помоли още веднъж, белки ще склони да си дойде. Петър мълчеше и гледаше в земята с помътени очи. И. Петров, НЛ, 261. — Колко е... лош светът... колко е... подъл изобщо... човекът... — повтаряше, свит в един стол до нея, мъжът ѝ Омайников с разрошени коси и с помътен поглед. Д. Калфов, Избр. разк., 93. Той впиваше поглед в хлътналото, оросено със ситни капки пот лице на своя учител и дълго се взираше в .. сините му помътени очи. С. Кралевски, ВО, 100.
4. Прен. За ум, съзнание, разсъдък и под. — който е станал неспособен за реална преценка на нещата; замътен1, замъглен, потъмнял, помрачен. Противоп. бистър, ясен. Когато влезе в килията и чу последния изблик на младежа, той разбра за миг, че в това помътено съзнание вече се е възвърнала някаква нормална искрица. Т. Генов, Избр. пр, 258. Стан беше готов да подозре, че в помътения ум на брата му все пак има мигове на проблясъци, в които той инстинктивно долавя, че между тях двамата има нещо не в ред. Г. Райчев, Избр. съч. I, 109. Неда си поплака и утихна .. излезе с помътена глава да намери децата. Х. Русев, ПЗ, 301.
5. Прен. Рядко. За обстановка, среда, положение, време и под. — който е станал неспокоен, размирен, несигурен. И неочаквано в утрин помътена / те ще пристигнат със гръм и тревога: буна да вдигнат по всичките пътища. Ас. Разцветников, Ст, 176.