ПОМЪЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЪ̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; помъ̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Мъча малко, известно време. — Аз настоявам да ми кажете защо сте сърдита .. — каза той съкрушено .. "Колко е недосетлив и неуверен .. Но нека го помъча още малко" — реши тя. Ем. Станев, ИК I и II, 169. — Ти ще им ги [парите] дадеш, тейко, аз знам. Ти си добър. Ти искаш само да ги помъчиш, да ги изпиташ, нали? Й. Йовков, Б, 108. Аз .. пожелах веднага да ѝ [на Сладунка] го [коланчето] дадем; но Радко .. го скри в джоба си: "Ще я помъчим малко" — каза той и го предаде чак вечерта. Ил. Волен, МДС, 11. Големи мъки и страдания са търпеле тие български свети мъченици в диарбекирското кале; работиле са тие от утрента и до вечерта;

..; а азиатските варваре са са радвале, че им са е удало да помъчат гяурските души. Л. Каравелов, Съч. IV, 3. помъчвам се, помъча се страд. Измекеринът и измекерките тряба да са закарат на конакът и да са помъчат. Л. Каравелов, Съч. VII, 39.

ПОМЪ̀ЧВАМ СЕ несв.; помъ̀ча се св., непрех. 1. Мъча се (в 1 знач.) малко, известно време. — Другото не щя да учи .. Като не щеш, какво да те правя? Търси му сам колая .. Исках малко да се помъчи, ама имало късмет: .., стана овчарин. Н. Стефанова, РП, 145. Йордан Кършовски, .. говори, че войводата е ударен в челото. Ние поддържаме последното мнение на това основание, че колкото и на лошаво място да беше ударен в гърдите, все щеше да се помъчи малко. З. Стоянов, ХБ, 385.

2. Със следв. изр. със съюз да. Полагам усилия за нещо, правя опит да постигна нещо, означено от следващото изречение; постаравам се, опитвам се. — И тоягата, и кръстопътят, и Сфинксът също са символи, но вече не си спомням на какво .. — Но се помъчете да си спомните! — поръча Шефа. Н. Стефанова, ПД,114. Със съвсем отпаднал глас, тя [Яна] му продума: — Христо, остави ме, хора идат! И с отслабнали ръце се помъчи да се освободи от прегръдките му. К. Петканов, СВ, 179. Помъчва се [Матевски] да настигне Петко, .., но нищо не излиза. К. Странджев, ЖБ, 69. — Дайте и ние да съберем пари! — За парите лесно — помъчи се да ги отклони Иван, все се боеше, че ще урочасат сполуката си. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 294. Разбрал, че разговор не може да има, Василев се помъчи да заспи. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 49.

— Друга (остар., книж.) форма: пому̀чвам.