ПОМЯТАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЯ̀ТАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Разг. Отгл. същ. от помятам¹ и от помятам се; аборт, абортиране. Жена му се беше поминала отдавна при помятане — беше вдигала нещо тежко. В. Пламенов, ПА, 47. Старата пресмяташе колко млади булки са умрели. Умирали са и от настинка, и от помятане, и от какво ли не са умирали. Г. Караславов, Тат, 153. Врачката я попита: — А сега каква нужда те води при мене, казъм? — Нужда голяма и мъка — въздъхна Султана. — За помятане ти се моля да помогнеш. Д. Талев, ЖС, 391.

ПОМЯ̀ТАНЕ², мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от помятам се¹; отмятане¹. — И сега? В минутата на венчаването му [на младоженеца] скимнало да прави помятане? Ив. Вазов, Съч. X, 29.

ПОМЯ̀ТАНЕ³ ср. Диал. Отгл. същ. от помятам се².

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.