ПОНАБЛИЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАБЛИЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; понаближа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. и непрех. Наближавам малко. От кулата излезе един конник и препусна .. към спрялата се чета. Когато понаближи, всички видяха, че конникът маха насам с ръка. Ст. Загорчинов, ДП, 297. Дако отклони бързо очи от момичето. Хитрият селянин .. понаближи Дака и му пошушна на ухото: — Господине, .., вземете го, .. Николинка е добро момиче. Г. Райчев, ЗК, 16. Бръмбазъков .. позна Марийола, .. Като понаближи, Бръмбазъков оправи шашката си, .., и сведе малко шапката си надолу. Ст. Чилингиров, ПЖ, 77. — Не сме виждали нашенски човек откак дизинтирахме [дезертирахме] от румънската армия, затуй рекохме да понаближим. А. Каралийчев, НЧ, 74. понаближавам се, понаближа се страд. и взаим.