ПОНАВЕСТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАВЕСТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; понавестя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Навестявам за малко. Табакерата беше в джеба му [на бай Ганьо], но трябваше да намери предлог да понавести дисагите. Ал. Константинов, БГ, 47. — Я да го понавестим бе, хора, да си му кажем право в очите, че това не приляга на един добър стопанин като него. Н. Каралиева, Н, 96.

2. Само несв. Навестявам за малко от време на време, понякога. Досега там бяха се оправяли [Стамен и Марко], както могат, .. веднъж-два пъти в седмицата беше ги понавестявала и баба Станка. Г. Райчев, ЗК, 226. понавестявам се, понавестя се страд.