ПОНАВИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАВЍКВАМ¹, ‑аш, несв.; понавѝкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Навиквам¹, свиквам малко, донякъде, в известна степен; посвиквам, попривиквам. Най-напред нищо не виждаше, после понавикна на тъмнината и ето че току пред него .., мерна се сянката на човек. Й. Йовков, ЖС, 105-106. — Аз имам нужда от добър писар. Понавикнеш ли малко на службата, ще те повиша за подсекретар. Т. Влайков, Съч. I 1925, 291. Една синкава луна се е оцъклила над покривите — уж свети, а човек може да се пребие в камъните, .. като че очите започват да понавикват, а и пътя знам. Св. Славчев, ШР [еа]. Разни зловредни инсекти ни хапят, .., но ние някак си понавикнахме с тях и много-много не реагираме. Ст, 1959, бр. 695, 1.

ПОНАВЍКВАМ², ‑аш, несв.; понавѝкам, ‑аш, св., прех. Диал. 1. Навиквам², карам се малко; поскарвам се, понахоквам. Щом се върна [Швейк] в килията си, той

съобщи на всички арестувани, че разпитът е шегаджийска работа: — Ще ви понавикат малко и накрая ще ви изгонят. Св. Иванчев, ПШ (превод) [еа].

2. Само несв. Навиквам², карам се малко от време на време, понякога; поскарвам се, понахоквам. понавиквам се, понавикам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.