ПОНАГЛАСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАГЛАСЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; понаглася̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. и (рядко) непрех. Нагласявам (в 1-5 знач.) малко, донякъде, до известна степен. Професор Мартинов, който никога през живота си не бе отделял и минута за тоалета си, сега се опита да пооправи бялата си коса и дори да понагласи черната си връзка. Д. Калфов, Избр. разк., 60. Почистили, понагласили вратите, закърпили прозорците. Кр. Григоров, Р, 24. Спря се пред една схлупена къщурка .., прескочи стобора и притича до вратата. На това място се побави малко, понагласи за всеки случай оръжието, после тихо натисна дръжката. Ат. Мандаджиев, ОШ, 21. Стаята не бе проветрявана, .. Кръстевица съобрази за момент .. — Я да идем в кухнята — .. Докато да се навечеряме, ще понагласим и тук. Г. Караславов, ОХ III, 56-57. Понагласих го [коня] както можах, възседнах го и тръгнах. П. Р. Славейков, БП I, 8. понагласявам се, понаглася се страд. и възвр.

ПОНАГЛАСЯ̀ВАМ СЕ несв.; понаглася̀ се св., непрех. Нагласявам се малко, донякъде, до известна степен. Пъхнаха ни в карцера .. Отначало мълчим, всеки си търси местенце, да се понагласи, да си протегне краката. П. Незнакомов, БЧ, 31. Какъвто е обигран и умен, щеше да си захване някоя свястна работа, .., та и сам да се замогне, а и те край него да се понагласят. Г. Караславов, ОХ III, 6. През нощта спряха [партизаните] на едно равно било .. — Сега вече можем да си починем — .. — Понагласете се кое-как, но само за половин час, докато почне да разсъмва. Д. Ангелов, ЖС, 343.