ПОНАГЛЕЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНАГЛЀЖДАМ, ‑аш, несв.; понаглѐдам, ‑аш, св., прех. 1. Наглеждам по малко, за кратко време. В градината пред къщата, .. Ния бе излязла да понагледа цветята си. Д. Талев, ГЧ, 486. — Пътуват [Мата, Стефан и Васил] от името на местния Червен кръст. Уж щели да понагледат свои болни другари. Д. Вълев, З, 27. Ще дойде чичо Тасо, .., па почне: ..; Йото ще иде на горната воденица да смеле 2-3 чувала брашно, да понагледа воденичарина и да види дали държи яза. М. Георгиев, Избр. разк., 45. Дали е отишъл някой барем веднъж в годината да обиде селските училища и да понагледа как отиват? У, 1871, кн. 1, 222.
2. Само несв. Наглеждам по малко от време на време, понякога. Юрталана се откъсна от кърската работа. Отначало я понаглеждаше, интересуваше се, но .. я остави на Стойка. Г. Караславов, С, 128. Герган понаглеждаше от време на време огъня и пак се връщаше до вратата. К. Калчев, ЖП, 164. — Ти, я чуй, момче, — .. — ти хем се къпи, хем понаглеждай мускалите. Ал. Константинов, БГ, 13. — Тате е станал вече смешен старец .. Само едно ви моля — понаглеждайте го. П.Спасов, ХлХ, 262. понаглеждам се, понагледам се страд. и взаим. — Само трима от нашия край бяхме в тази дружина, та се понаглеждахме — каза той. Г. Караславов, ОХ II, 481. Хеле момите и момците току въртят очи насам-натам да се понагледат, да се поналибат. Ч, 1875, кн. 13, 613.
ПОНАГЛЀЖДАМ СЕ, ‑аш се, несв.; понаглѐдам се, ‑аш се, св., непрех. Наглеждам се малко, за кратко време, в известна или достатъчна степен. Той [Ненко] .. остана .. настрана, та да може незабелязван от .. хората да впива жаден поглед в оная, дето му беше запалила сърцето. .. Ненко с нетърпение чакаше другия празник, та на хорото пак, макар и отдалеч, да ѝ [на Райка] се понагледа. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 83-86-87. След като влакът пак потегли и се изгуби в клисурата, аз побързах да ида на някое по-открито и височко място, дето да поседа и да се понагледам на долината. Ив. Вазов, Съч. XVII, 38. — Тъй да ги [сце‑
ните] нагласим, че повече ядене и пиене да има. Вкъщи като го няма, барем тук, в божия храм, да му се понагледа човек. П. Незнакомов, СП, 40. — Понагледай се, мамо ле, / на Ганкината прилика. Нар. пес., СбНУ XIV, 52.