ПОНАДЗЪРТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАДЗЪ̀РТАМ, ‑аш, несв., непрех. Надзъртам малко, леко, донякъде, за много бързо, кратко или от време на време, понякога; понадничам. Широко е разтворена вратата на голямата стая, дето децата вече са наредени покрай стената. Понадзъртам навътре. Т. Влайков, Пр I, 331-332. То [момичето] попива музиката и образната сочност на Омировите слова. Чете древногръцки граматики, рови се в коментари, търси в дебели речници .. Покрай Зорка и ние понадзъртаме в този недостъпен свят. Бл. Димитрова, Лав., 145-146. Като пишех за радиото, имах възможност да понадзъртам в "Дейли Мирър" и там се сблъсках с един комикс. Култ., 2003, бр. 16 [еа].