ПОНАДИГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАДЍГАМ, ‑аш, несв.; понадѝгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. понадѝгнат, св., прех. и непрех. 1. Надигам малко, леко. — Понадигна чантата, тупна кафявата ѝ кожа и добави: — Книги, речници. П. Стъпов, ГВ, 42. Отворих очи, понадигнах юргана и видях дядо, мама и тате да седят около масата. А. Михайлов, ДШ, 12-13. — То за парите е зорът — отвръщаше баба Вела .. — Нито ги изпивам, нито ги изпушвам, както правят някои мъже — понадигаше Манка. Кр. Григоров, ПЧ, 22. "Има на челото си един белег, чe по него можe да го позная." Тогаз той си понадигнал малко калпака и белега са показал. СбНУ V, 177.

2. Само несв. Надигам малко, леко от време на време, понякога. понадигам се, понадигна се страд.

ПОНАДЍГАМ СЕ несв.; понадѝгна се св., непрех. 1. Надигам се малко, леко. Крадешком се промъкнах в конака .. стоят черни арапи .. Пазят султанския харем. Ама нали съм висок, понадигнах се на пръсти и що да видя. К. Петканов, СВ, 142. — Ще останете ли повечко на пясъка? — прекъсва мечтите ми женски глас. Понадигам се на лакти. Тарас, СГ, 82. Плещите се понадигат, станът се кърши, главата се люлее по ритъма на паткането на ситото. Кр. Григоров, Р, 140. Най-сетне каруцата се понадигна, увисна на двете си колела, а след миг, тласната от страшна сила, полетя в пропастта. Ив. Гайдаров, ДЧ, 27. Една неравна, камениста поляна се простираше .. На няколко места по поляната се понадигаха скали, заровени дълбоко в земята. Д. Талев, И, 506. Седнала на леглото, роклята ѝ се беше понадигнала почти над коленете. Д.Спространов, С, 154. Старците по обичаят си се понадигнаха от местата си от уважение къмто гостите. Ил. Блъсков, ДБ, 76.

2. Само несв. Надигам се малко, леко от време на време, понякога. Тя се залавяше с една или с две ръце за сандъка, понадигаше се и се сбръчваше от болка. Й. Йовков, ЖС, 25. Седящият до него [шофьора] мъж се понадигаше нетърпеливо на седалката, като че с това би помогнал на колата да върви по-бързо. П. Славински, ПЩ, 27.