ПОНАДУШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНАДУ̀ШВАМ, ‑аш, несв.; понаду̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Надушвам1 малко, донякъде, до известна степен. Копривщенските чорбаджии бяха понадушили, че се готви нещо, но им се виждаше празна работа. Д. Линков, ЗБ, 104-105. Не се мина много, селяните захванаха да понадушват. М. Георгиев, Избр. разк., 175-176. Поръчали си ония чичковци борш и кой знае как понадушили, че нещо не е пресен и прочие. И сервитьорът, виж му акъла и съзнанието, веднага им признал, че е борш от бивша мусака. Тарас, ТМ, 74. Теглят, теглят — / земя твърда — / пуста ряпа / хич не мърда!... / Понадуши / ги Мишана, / па доприпка / и се хвана. Чичо Стоян, ЧК, 129. понадушвам се, понадуша се страд. и взаим.