ПОНАЕДРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАЕДРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; понаедрѐя, ‑ѐеш, мин. св. понаедря̀х, прич. мин. св. деят. понаедря̀л, ‑а, ‑о, мн. понаедрѐли, св., непрех. Наедрявам малко, в известна степен. Сега той спря очи на приятеля си, .. "Не се е много променил... Понаедрял и толкоз...". М. Грубешлиева, ГР, 78-79. На Станка той даде едно прасенце. Докъм Нова година то щеше да понаедрее. Г. Караславов, ОХ II, 441. Дърварската пътека е същата .. Само Горан хайдутинът .. не е същият. Снагата му понаедря, раменете му станаха по-широки. Ив. Гайдаров, ДЧ, 138-139. Тя понаедря и понатежа.