ПОНАКИЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАКЍЧВАМ, ‑аш, несв.; понакѝча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Накичвам (в 1 и 2 знач.) малко, донякъде. Той [Богоров] разказва .. че решил да понакичва списанието, "щото да може да отговаря .. за нуждите на един народ, който закачва да се просвещава". Ив. Шишманов, СбНУ XI, 685. Като поехме нея длъжност, помислихме и да понакичим то списание. В. Пундев, БКн, 1858, 65. понакичвам се, понакича се страд. и възвр.