ПОНАКЛОНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАКЛОНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; понаклоня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Наклонявам малко, донякъде; понавеждам, понакланям. Той [Петър] гледаше и понаклони глава по-добре да вижда как това малко осветлено място бавно и постепенно растеше и обземаше целия двор. Ц. Церковски, Разк., 102. Понаклонил тялото си напред, .., Денчо не откъсваше от Станкула очи. Ст. Марков, ДБ, 295. понаклонявам се, понаклоня се страд.

ПОНАКЛОНЯ̀ВАМ СЕ несв.; понаклоня̀ се св., непрех. Наклонявам се малко, донякъде; понавеждам се, понакланям се. Понаклоних се към Ирена, за да ѝ пошушна тоя стих. П. Славински, ПЩ, 146. Нанко, .. се обърна .. към госпожа Калинова и .. се поподигна .. от стола, .., за да постане и да се понаклони към госпожата, в знак на уважение. Т. Влайков, Съч. II, 169. — Различни болести има по света: .. — каза авторитетно по-младият и като се понаклони, натисна едната си ноздра и силно духна. Д. Кисьов, Щ, 445.