ПОНАКУЦВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНАКУ̀ЦВАМ, ‑аш, несв., непрех. Накуцвам1. Единият ми крак е по-къс, та понакуцвам. А. Гуляшки, МТС, 305. Той леко понакуцваше и се подпираше на бастунчето си. А. Христофоров, А, 226-227. Понакуцваше, понеже през войната бил ранен в петата. Сб??СЕП, 331. — Е, няма защо толкоз да се бърза! — рече Панайот Колев, който понакуцваше малко от ревматизъм. Г. Караславов, ОХ III, 442. — Босев, ела в неделя у дома, за да ти дам литература около технологията на стихосложението, че от тая страна поемата ти понакуцва! Г. Русафов, ИТПД, 242. И се изнизват незабелязано .., дните, през които машините стоят или се въртят на празни обороти .. И общото дело понакуцва. Г. Узунов, НР, 17.