ПОНАЛУДУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАЛУДУ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, св., непрех. Налудувам се известно време или колкото мога. То се е видяло, че друго няма да ни остане от това пусто вестовойство, ами барем да се поналудуваме с шопкините! Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 379. — Как е кумчето ми, расте ли? Лудува ли? Захвана ли да занича подир момите? Нека, нека! Те са млади, да са поналудуват, както сме лудувале и ние навремето. Ил. Блъсков, ПБ, 70.