ПОНАМАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАМА̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; понама̀жа, ‑еш, мин. св. понама̀зах, св., прех. 1. Намазвам (в 1-3 знач.) малко, донякъде. За да метне човек болестта, докле е нова още, може да понамазва сливиците с пъклен камък един път на ден. Ив. Богоров, СЛ, 46. Не чисти гурелите от очите на детето, понамажи ги с малко дървено масло, те щат сами да паднат. Хр. Данов, Лет., 1869, 97. Решил в града Моллата да прескочи, / при майстор, саблята му да наточи, / .. / А точиларят .., / с .. зейтин .. я малко понамазал. Д. Подвързачов, ПЧ [еа].

2. Прен. Разг. Правя малък подарък на някого, за да го предразположа, спечеля на своя страна, за да постигна своите интереси. — Ще те понамажа малко, та да не скърцаш толкова .., избрал една пита кашкавал — .. — и викнал на чирачето си: — .. — Я изтърчи, чичовото, при началника и му дай тази дреболия. Г. Караславов, Избр. съч. II, 169. Синът му имал поправителен изпит в града .. — Трябва да занесеш една дамаджанка с олио на учителя — .. — Все си е друго, като го понамажеш. П. Вежинов, ЗНН, 139. понамазвам се, понамажа се I. Страд. от понамазвам. Ако се забележи, че те [гърдите] се подуват, позачервяват, трябва да се понамажат с малко дървено масло. Лил., 1884, кн. 7, 24. II. Възвр. от понамазвам в 1 знач. — Намажи се с него [лекарството] довечера! — .. Това е нещо изумително .. Не му повярвах,.. Но вечерта все пак се понамазах, макар и доста нехайно. П.Вежинов, ЗНН, 17. понамазвам си, понамажа си възвр. от понамазвам в 1 знач. Понамажи си от лютеницата да я опиташ.