ПОНАМЕКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАМЀКВАМ, ‑аш, несв.; понамѐкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. понамѐкнат, св., прех. и непрех. Намеквам¹ частично, малко, донякъде. Бай Нико веднага се опита да ме привлече в своя кръжок .., но аз решително му отказах. И даже му понамекнах, че е малко невъзпитано да поучава човек, който има висше философско образование. П. Вежинов, ЗНН, 32. Гласно никой нищо лошо не приказва. Но все понамекне някой, като се поусмихне и спомене случката в кръчмата, когато се биха кметският Петрун със Сокол Жотин и Дико Панчин. Кр. Григоров, Р, 59. понамеквам се, понамекна се страд.