ПОНАМИГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАМЍГАМ, ‑аш, несв., непрех. Намигам малко, леко или от време на време, понякога. Когато станеше да приказва, поизкривяваше устни и понамигаше с малките си очи. Кр. Григоров, ПЧ, 106-107. За жертви е готов, / не изпущайте таз сгода — / се обади тук Моллов. / Чембърлейн му понамига: / — .., но да бъдем по̀ на сигур, / дайте някакъв залог. Хр. Радевски, Избр. пр II, 23. понамигам си взаим.