ПОНАМИРИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНАМИРЍСВАМ1, ‑аш, несв., непрех. 1. Обикн. с предл. на. Намирисвам1. — Това мляко като че ли не е съвсем прясно. Доста понакиселява и понамирисва. РД, 1965, бр. 248, 4. Тая вода наистина понамирисваше на босилек. Ст. Даскалов, ВМ, 19. Строг на лице, той и по душа беше суров, ..; неговата справедливост беше пословична, дори понамирисваше на фанатизъм. А. Гуляшки, ЗВ, 202. Сигурно ви изглеждаме наивни, понамирисваме ви на ограниченост, на донкихотовщина. Р, 1985, кн. 9, 31.
2. Само безл. понамирисва. Обикн. с предл. на. Долавя се слаб мирис, има слаб мирис на нещо; намирисва. — Усещате ли миризмата на барут? Двамата младежи кимнаха важно, макар нищо да не усещаха. А на барут наистина понамирисваше. П. Вежинов, НС, 26. Комисията сбърчи нос. — От оборите — казахме ние. — Две хиляди крави са, не може да не понамирисва. Р. Белчев и др., КБС, 28. Откъм цеховете се чуваше бумтежът на машините и понамирисваше на изгоряла гума. К. Калчев, СР, 51.
ПОНАМИРЍСВА МИ несв., непрех. С предл. на. Намирисва ми. Маверовата внучка срещнах .. Цветя ходила да бере .. — Знаеш ли ти, че едва ли нещо друго освен музиката възвишава така душата, както тази гора? ..: — Я се остави! На флирт ми понамирисва твоята работа. И... на малко поза. Й.Радичков, ЧП, 224. — Ама този Драган .. Как ти се вижда, Първане, да се остави да го премаже влакът? Хич бива ли? Не ти ли понамирисва тук на друго? Й. Гешев, ВТ, 134.
ПОНАМИРЍСВАМ2, ‑аш, несв.; понамирѝша, ‑еш, мин. св. понамирѝсах, св., прех. и непрех. Намирисвам2 нещо малко; понадушвам. Извождаха ме няколко пъти на изпит пред Дервиш паша, .. Но при всичко, че бях понамирисал нещо за убийството, което се тъкмеше да стане в Подгорица, не рачих нищо да призная. Св. Миларов, СЦТ, 168. понамирисвам се, понамириша се страд.