ПОНАМУСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАМУ̀СВАМ, ‑аш, несв.; понаму̀ся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. В съчет. със същ. нос, лице. Намусвам малко, леко (нос, лице).

ПОНАМУ̀СВАМ СЕ несв.; понаму̀ся се св., непрех. Намусвам се малко, леко; поначумервам се, понацупвам се, понамръщвам се, посмръщвам се, понавъсвам се, посвъсвам се. Фатма не обичаше тази жена, .., понамуси се, като я видя, но... дошла ѝ в къщата, как да я изгони? В. Несторов, АР, 255. Малеев прекара длан по голото си теме, понамуси се на заядливата закачка, но замълча. Ст. Марков, ДБ, 25. — Денко, тука ли е гостът? — Денко го вижда и се понамусва: — .. Началнико е уморен, остави го сега! Ив. Вазов, Съч. X, 98. Излязоха от вагона, ..: — Имам поръчана кола, господин Славейков. Елате с нас .. Славейков се понамуси, но после го досмеша. — Защо да не дойда. В. Геновска, СГ, 185. Дядо Иван ще се понамуси и ще помисли. Ст. Марков, ДБ, 491.