ПОНАОСТРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАО̀СТРЯМ, ‑яш, несв.; понао̀стря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Наострям малко. Сегиз-тогиз като че се събужда от дрямка, понаостря уши и поглежда чича Митуша. Й. Йовков, АМГ, 117. Понаостри очи към отношенията на Донка и Стефан, но там всичко беше в ред. В. Геновска, СГ, 169. Понаострих ножа, съвсем беше затъпял. понаострям се, понаостря се страд.

ПОНАО̀СТРЯМ СЕ несв.; понао̀стря се св., непрех. Наострям се (в 1 и 2 знач.) малко.