ПОНАПЕЧЕЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАПЕЧЀЛВАМ, ‑аш, несв.; понапечѐля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Напечелвам известно, обикн. малко или почти достатъчно количество. Директорът започнал да продава варена царевица пред банката. Понапечелил бая пари. Хр. Пелитев, АЧ, 62. Запустя селото, .. всеки ден изоставеното някога .. гробище се населяваше с още един пришелец — .. той [дърводелецът Витан] от това понапечели пари, но понеже бяха с грях пропити, .., той се пропи. П. Михайлов, ПЗ, 167. Как да сполучи по българската земя, може ли живота си да оправи, ако на гурбет не иде? Понапечели Димо парици. Ст. Вълев, БД ч. II [еа]. понапечелвам се, понапечеля се страд.

ПОНАПЕЧЀЛВАМ СЕ несв.; понапечѐля се св., непрех. Напечелвам се до известна, в малка или в почти достатъчна степен. — Каква я направихме ний? — му [на Кондо] рече .. хаджи Пени, като .. седна до главата му на сандъчето. — .. Тамам се понапечели, тамам се отърси, както му е редът, и ти улови, че легна. Д. Немиров, Б, 188.