ПОНАПИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАПЍВАМ, ‑аш, несв.; понапѝя, ‑ѝеш, мин. св. понапѝх, прич. мин. страд. понапѝт, св., прех. Напивам (в 1, 3 и 4 знач.) малко. Тогава запалянковецът завел своя нов познат в близкия ресторант, понагостил го, понапил го. ЛР, 1975, бр. 5, 22. понапивам се, понапия се страд.

ПОНАПЍВАМ СЕ несв.; понапѝя се св., непрех. 1. Напивам се (в 1 и 2 знач.) малко, до известна степен. После пили екс шампанско в Хеленентал и оттам продължили пиенето у него, Кулау, който се бил понапил, импровизирал един канон по името на Бах. В.Йонова и др., Б (превод), 91. — Поне да бяхме се понапили. Така и така съм вътре, ами дай да му ударим още една бутилка! П. Вежинов, ВР, 105. Засевките направиха, понапиха се, стана и венчавката. К. Калчев, ЖП, 149. Като се понапи, той [шивачът] често рипаше да се хвали. Д. Бегунов, ЧД, 20.

2. Само несв. Напивам се (във 2 знач.) малко от време на време, понякога. В Митровица имаше кантонерин при железопътната гара .., при когото често пъти отхождаше да се понапива .. Алия Кямилович. СбНУ XXXIII, 18. Изпърво беше тайничко, но отсетне, .. той захвана .., да са понапива из града, без да има грижа и страха от някого. Ил. Блъсков, ПБ, 29. — Ти сѐ махнаджия: този бил сиромах, онзи бил се понапивал. К, 1886, кн. 3 и 4, 3. Но бай Иван се често понапиваше, / ръждяса и западна старата машина, / снижи се планът ни за цялата година — / останаха недоорани много ниви. Ламар, СГ, 74.