ПОНАПИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАПЍСВАМ, ‑аш, несв.; понапѝша, ‑еш, мин. св. понапѝсах, св., прех. 1. Написвам (в 1-4 знач.) нещо в известна, малка или почти достатъчна степен. Всъщност някои се опитаха да понапишат нещо, но уви: .. живата тема е един буен кон, който не се дава тъй лесно да му се метнеш на гърба. К. Христов, ПП I, 12. Не ся сомнявам, чe като стигнете тамо, ще ми понапишете нещичко и ще ми кажете где ще можем да ся видим по-напред. АНГ I, 91. — Ти не знаеш какво аз съм понаписал тия дни, какво хубаво словце. Ил. Блъсков, ДБ, 91. У нас в Българско .. не се оценяват кориите .. Това рекох, .., да понапиша аз със слабото и некадърното си перо, божкем за добро на ми‑

лия ни род и отечество. Ступ., 1875, бр. 7-8, 57-58.

2. Само несв. Написвам (в 4 знач.) нещо малко или не напълно достатъчно от време на време; понякога. Ние сме имали случай да понаписваме сегиз-тогиз по нещо в "Ступан" за жената като стопанка, домакиня, къщовница. Ступ., 1875, бр. 4, 31. Б.Р. Ний благодарим г-ну Радославову за неговите прави съждения, .., и молим го да понаписва и други такива, що са относят до българската писменост. У, 1871, бр. 1, 382. При туй чудо свои училищни работи .. пак е намирал благовремие да понаписва и слова, за да се казват в черквата. Лат., 1885, кн. 9, 34. понаписвам се, понапиша се страд.