ПОНАПЛИСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАПЛЍСКВАМ, ‑аш, несв.; понаплѝскам, ‑аш, св., прех. Наплисквам малко. Упътих се надолу към селото и влязох в него откъм Сладункини, след като си понаплисках очите на реката, да се поосвежа. Ил. Волен, МДС, 22. Излизам .., та си понаплисквам лицето и връщам се бързо в собата на топло. Т. Влайков, Пр I, 11. понаплисквам се, понаплискам се страд., възвр. и взаим. Брат ѝ [на Гина] шумно приближи. — Хайде, Игнатий, понаплискай се и ти! Ст. Дичев, ЗС I, 79. Със свръхголяма воля се сражавахме с храстите, със съскащите змии и падащите върху главите ни камъни. .. потта, .. се стичаше в очите ни. Нямаше къде да се понаплискаме с чиста студена вода. Всичко беше застояло. Л. Христофоров, С [еа].