ПОНАПРЪСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАПРЪ̀СКВАМ, ‑аш, несв.; понапръ̀скам, ‑аш, св., прех. Напръсквам малко, леко. Понапръскай дворчето с водица, / помети пътечките навред. М. Лъкатник, ВП, 55. Донка лежеше полугола, нито жива ни умряла .. — Дайте вода да я понапръскаме, от страх припаднало ѝ, извикаха жените. Китка V, 1886, кн. 14, 51. понапръсквам се, понапръскам се страд. и възвр. Беше ми горещо и се понапръсках с вода.

ПОНАПРЪ̀СКВАМ СЕ несв.; понапръ̀скам се св., непрех. Напръсквам се малко, леко. Колата ми се понапръска с кал.