ПОНАПУКАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАПУ̀КАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от понапукам като прил. Който е малко, леко напукан. Мара пренебрежително сви понапукани устни: — Кой ли пък го смята това за грешка, за вина? В. Несторов, АР, 172. Вимето ѝ [на кравата] беше голямо, чисто, розово; кожицата му беше засъхнала и понапукана. И. Волен, МДС, 195.