ПОНАПЪЛНЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАПЪЛНЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. понапълнѐли. Прич. мин. св. деят. от понапълнея като прил. Който е малко, леко напълнял. Висок, понапълнял мъж с прошарени коси стоеше настрана, стиснал под ръка голям четвъртит пакет. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1. Кольо изпрати с очи нейната понапълняла фигура, високите прави рамена, краката ѝ, обути в тъмни чорапи, и като въздъхна, извади от джоба си кутията с цигарите. Ем. Станев, ИК III и IV, 367. Тя беше плещеста и здрава тридесетгодишна жена с весело понапълняло лице, огряно от кротки, гълъбовосиви очи. А. Гуляшки, Л, 86. Керимов се разшава, .. извади кърпичка, избърса запотеното си, зачервено, понапълняло лице. Г. Караславов, ОХ IV, 167.