ПОНАРАДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАРА̀ДВАМ СЕ, ‑аш се, св., непрех. Обикн. с предл. на. Нарадвам се малко, донякъде. Копринената червена блузка .. русите ѝ косички .., пламъчетата на черните ѝ очички, белите ѝ зъбки .. караха хората — и мъже, и жени — да се обръщат още веднъж и още веднъж да се понарадват на хубостта и младостта. Д. Калфов, Избр. разк., 311. Дойчин на кон кръстоса голямото стадо, понарадва се на хубавата стока, свика овчарите и ги предупреди, че те ще трябва да прекарат добитъка по моста на Марица, през Одрин. К. Петканов, ЗлЗ, 220. — Остави ги, бай Стамене, децата, да се понарадват. Такива неща досега и насън не са сънували. Т. Монов, СН, 118-119. Майка му [на момиченцето] го чакала на вратника, да му се понарадва. Христом. КМ II, 175. След такива, думам, надежди, наказания, мъки и теглила, на мен не оставаше друго освен; като на секи стар човек, да седна да си отпочина, да се понарадвам на свободата и да благодаря на Бога, че ме е поживил да видя и добри дни. Ил. Блъсков, КУ, 66.