ПОНАСИЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАСЍЛВАМ, ‑аш, несв.; понасѝля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Насилвам¹ (в 1, 2, 4 и 5 знач.) малко. Понасилих бравата и я отворих. понасилвам се, понасиля се страд.

ПОНАСЍЛВАМ СЕ несв.;понасѝля се св., непрех. Насилвам се малко. — Бандитите избягаха! — каза съкрушено Пешо. Полковникът веднага разбра какво става в душата на момчето и като се понасили да сподави своето собствено огорчение и разочарование, каза усмихнат. — Нищо, тоя път няма да избягат далече! П. Вежинов, СО, 159. Учудваше се [Грашев] още, защото мнозина от тези, които изпращаха цветята, приличаха на него и това сигурно им е струвало доста, трябвало е да се понасилят, за да тръгнат с тези цветя, и бяха трогателни. Цената на цветята беше голяма. Д. Фучеджиев, Р, 330. И на заболява глава, когато са понасилим умствено. К. Кесаров, ЧНУ, 37-38.