ПОНАСИЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАСЍЩАМ, ‑аш, несв.; понасѝтя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Насищам (в 1, 2 и 3 знач.) в някаква степен, донякъде; позасищам. Това парче хляб ме понасити, но още бях много гладен. понасищам се, понаситя се страд.

ПОНАСЍЩАМ СЕ несв.; понасѝтя се св., непрех. Насищам се в някаква степен, доня‑

къде. Когато Лила се понаситила от тия сладки мечти, то си скрила лицето във възглавницата. Л. Каравелов, Съч. II, 68.