ПОНАСКЪРБЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАСКЪРБЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; понаскърбя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Наскърбявам малко, донякъде. Тази новина го понаскърби, но скоро забрави мъката и заспа.

ПОНАСКЪРБЯ̀ВАМ СЕ несв.; понаскърбя̀ се св., непрех. Наскърбявам се малко, донякъде. Тогази един от тях по-старий рекъл [на рибарите]: Да ни ви е мъчно, дружина! Казано е скръбта е сестра на веселбата и ми напред като ся радвахме толко, не трябва да ни е мъчно, ако сми ся сега понаскарбили. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 56.