ПОНАСЛАЖДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАСЛАЖДА̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; понасладя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Обикн. с предл. на. Наслаждавам се малко или за кратко време. Искаше му се по-скоро да отиде на имота си. Ще хвърли расото .. и ще се понаслаждава на хладовина на сладостите, които му дава животът. Т. Харманджиев, КЕД, 162. Направил съм изложба на бракувани радиопродукции. Който се интересува от тях, може да заповяда и да се понаслаждава на музика. ВН, 1960, бр. 2645, 4. — Господи, аз не съм нито келяв, нито еретик .., а ти ме наказваш така жестоко и не даваш ми да се понасладя от тоя грешен свят! Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 94. Но казаха ми, че отишел навън от града да ся понаслади на пролетната приятност. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 26. Изглядът беше такъв, щото человек неволно ся запира да го погляда повечко, да му ся понарадва, да ся понаслади на него. Б. Димитров, Я I (превод), 8.