ПОНАСТЪПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНАСТЪ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; понастъ̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Настъпвам1 малко, леко или от време на време. Едни заобикаляха трупа, други го прескачаха, а някои — по-спънатички — го и понастъпваха. М. Кюркчиев, ВВ, 81. Хората седят кротко, вдигат вежди, покашлюват, когато ги понастъпят, и навеждат глави. С. Северняк, ОНК, 159.