ПОНАСЪБИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАСЪБЍРАМ, ‑аш, несв.; понасъбера̀, ‑ѐш, мин. св. понасъбра̀х, св., прех. 1. Насъбирам известно количество, обикн. неголямо. Цялата дупка беше затрупана с клечки и треволяци, само навън бяха отхвръкнали пресни бучици пръст, но Стойко ги събра грижливо, разхвърли ги надалече из шубраците, понасъбра още малко клечок, та го пръсна вътре. Г. Караславов, С, 68-69. Понасъбрал имотец, [Маджурина] вече не се бои, че ще го изгонят от градината. Сега се плаши, че ще се извъди мекере. Д. Вълев, Ж, 57.

2. Насъбирам малко, в известна степен. Не стана нужда да играе етюди .. Аврамов и без това изглеждаше задъхан .., разказа му набързо една своя нова идея не за механично, а за биохимично почистване на материала — .. И едва тогава понасъбра кураж да му каже за белите мишки. П. Вежинов, НБК, 390. — Дяконе Игнатий! — викна той и го сграбчи за рамото. — Отде изведнъж?... Приготвил отпреди своя отговор, Васил отвърна: — Ами свят широк, рекох да го поразгледам. А и наука малко да понасъбера. Ст. Дичев, ЗС I, 253. понасъбирам се, понасъбера се страд.

ПОНАСЪБЍРАМ СЕ несв.; понасъбера̀ се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Насъбираме се известно количество, обикн. неголямо. На другия ден училището беше празно, на следния — също. Тогава учителката .. тръгна из селото от къща на къща — предумваше, заплашваше — и най-сетне в училището се понасъбраха деца. Ил. Волен, РК, 16. Минувачите гледаха една необичайна странна "разправия" с клиента. Понасъбраха се даже любопитни. ОФ, 1961, бр. 5146, 4.