ПОНАСЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНА̀СЯМ1, ‑яш, несв.; понеса̀, ‑ѐш, мин. св. понѐсох, прич. мин. св. деят. понѐсъл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли, св., прех. 1. Започвам да нося1 някого или нещо. Малките сребърни обувки на Жана затъваха в снега и краищата на роклята ѝ увиснаха измокрени. Тогава Асен я вдигна и я понесе на ръце. Д. Кисьов, Щ, 55. По обяд понесоха с голяма тържественост лъвското знаме на височината на Зли дол и го предадоха на защитниците. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 120. Умората тоз час ще падне от раменете му, а сърцето му ще се изпълни с милувките на детето, щом го вземе на ръце и го понесе към къщи. И. Петров, НЛ, 156. Един грамаден орел грабнал квачката и я понесъл към небето заедно с навързаните пилета. Ран Босилек, ВП, 90. А само вземеш ти една звезда в ръката / и я понасяш мълком през нощта / като светилник, що не гасне срещу вятър, / да чакаш някого, да светиш в пустошта. М. Петканова, Ст, 112.
2. Обикн. с предл. към. За превозно средство — започвам да возя, да карам като се насочвам в някаква посока, към нещо. На станцията Горна Баня влакът се бави доста дълго. Но най-после ни понесе, с пъшкане и тежко към Владайската клисура. Ив. Вазов, Съч. XVII, 142. В живота на Гунка дойде един ден .., който тя никога нямаше да забрави: мигът, когато се качиха в трамвая тримата .. и желязната кола ги понесе към онази висока ограда, със стък‑
лената веранда. Г. Райчев, ЗК, 230. Така си остана то [родното гнездо] и в оная прощална августовска сутрин през 1906 година, когато едно ландо с три коня и с много звънчета ни понесе към гарата на Керменли. К. Константинов, ППГ, 82. Обличаме се в пътнически дрехи, снабдяваме се според средствата си с храна и от железопътната станция трена ни понася към Цариброд. А. Константинов, Съч. I, 98. Файтонът леко се търкулна на гумените си колелета и бързо понесе семейството на Тодор Бабанов по гладкия паваж на улица "Алабин". Д. Калфов, Избр. разк., 261.
3. За вода, вятър и под. — отнасям със себе си; повличам. Реката отново понася параходчето, като че ли го плъзга по лъскавата си неподвижна повърхност. П. Делирадев, БГХ, 50. Случваше се да спре [вятъра] човека, не може той и крачка да стори срещу него, ще смъкне и дрехата му от гърба или ще го понесе, не може минувачът да се задържи, да спре, където е наумил. Д. Талев, С II, 275. По повърхността плаваха листа ..; водата си играеше с тях, въртеше ги и ги понасяше бързо. Д. Фучеджиев, Р, 159. Когато стана и навалицата я [Лина] понесе към изхода, не можеше да си спомни всичко, каквото бе гледала. М. Грубешлиева, ПП, 300. ● Обр. Погасна слънцето на запад в море от пурпур и позлата, / и вятър есенен понесе плача на горестно сираче. Хр. Ясенов, Събр. пр, 24.
4. Обикн. св. Вземам и нося със себе си. Боян грабна от ръцете на брат си един куфар... — Много багаж си понесъл, братче. Сигур все книги... — засмя се Ванко. М. Грубешлиева, ПИУ, 141. — Бабо, това дете къде си понесла? Чие е? Ив. Вазов, Съч. VIII, 163. Хапвахме и по малко сух хляб, но от дините не вкусвахме. та нали сме ги понесли да зарадваме домашните си. Кр. Григоров, ОНУ, 80. Пък и какво ще каже, ако го попитат защо я е взел, няма ли да му се смеят, че е понесъл брадва да се брани от вълците? Й. Йовков, ЖС, 54. понасям се, понеса се страд.
ПОНА̀СЯМ СЕ несв.; понеса̀ се св., непрех. 1. Започвам да се нося, да се движа бързо в някаква посока, обикн. напред или нагоре. Скоро пристига и каруцата, която ще ни отведе до Ропотамо .. Ще кара конете синът на съседите .. Конете се понасят в тръс и цялата каруца се залива от звънък и щастлив детски смях. П. Незнакомов, МА, 58-59. Най-сетне гъските разперват крила, вдигат се в дълга, сбита верига и бързо се понасят по посока на върбите. Ем. Станев, ЯГ, 60. Шофьорът даде газ, автомобилът трепна и се понесе в дъжда като подплашена птица. Ал. Бабек, МЕ, 203-204. Вагонът се понася стремително надолу. Р. Балабанов, ТБК, 48. Рано една сутрин целият Лакатник бе събуден от някакъв страшен нечовешки рев, идващ откъм Искъра. Най-първо бе изскочила жената на Бъчваров и като луда се бе понесла към реката. Д. Калфов, КР, 36-37. // Отправям се, тръгвам, нося се нанякъде; потеглям, поемам. Наехме един камион, натоварихме примитивния декор, натъпкахме се между бутафориите на платформата и се понесохме по родопските пътища. Н. Стефанов, РП, 118. Във водата останаха няколко синьозелени пера, които се понесоха бавно по течението. М. Грубешлиева, ПИУ, 132. На сутринта автобусът се понася към следващото село. ЛФ, 1956, бр. 5, 3. Позяпаха малко по Търговска и Леге, понесоха се после и по течението на пъстроцветната навалица на Царя. Д. Калфов, Избр. разк., 233.
2. За вятър и под. — започвам да вея, да духам силно, с голяма скорост. Дъждовните капки оредяха, над равнината се понесе североизточният вятър, степта зави като изгладнял, настръхнал вълк. А. Гуляшки, СВ, 129. В това време откъм запад почнаха бавно да се надигат тъмни облаци, далеч из полето внезапно се вдигна вихрушка и, скоро след това, над града се понесе буен вятър. Д. Талев, СК, 59. Отведнъж лек ветрец се понесе из гората. Елин Пелин, ЯБ, 135. От север вихър се понася, / припадат облаци и мрак / и ето през глава привтаса / вълшебницата зима пак. К. Христов, ПХ (превод), 64.
3. За звук, шум, миризма и под. — започвам да се разнасям, разпространявам. Привечер момите поливаха и помитаха вън пред портите и след вечеря на тези пометени места .. лумваха до звездите чак буйни седенкарски огньове; и в селото под големите есенни звезди се понасяха песни, свирни, провиквания. Ил. Волен, МДС, 19. В сдържания шум и тропот на веригите, под маршовите звуци на музиката, се понесоха мъжки въздишки и плачове на жени. Д. Вълев, З, 259. Някъде навътре в сенките на гъстия шумак на дърветата се понесе нежна мелодия от малка устна хармоничка. К. Калчев, ЖП, 166. Стаята се затопляше, от събутите мокри цървули и навуща се понасяше тежка миризма. Кр. Григоров, Н, 197. Из долищата се понесе дъх на люляка и на липи. Й. Йовков, СЛ, 12.
4. За вест, мълва и под. — разпространявам се, разчувам се бързо, на голямо разстояние, на много места. Вестта за края на войната се понесе тъй бързо, като електрически ток, който разтърсва човека. П. Славински, МСК, 74. Мълвата за новия му поход [на П. Хитов] се понася из цяла Тракия. Ив. Унджиев, ВЛ, 78. Захари Велизаров се прочул като отличен оратор, славата му се понесла бързо между младата буржоазия. К. Калчев, ЖП, 441. Всеки искаше да знае подробности за станалото, но, като не можеше да научи, съчиняваше. И понесоха се какви ли не измислици. Ст. Чилинги‑
ров, ПЖ, 151. И скоро в този Кюстендилски край се понесоха легенди за младия доктор. Н. Каралиева, Н, 44.
◊ Понасям / понеса с краката напред някого. Разг. Погребвам някого. — Аз зная, че за мене хората няма да заплачат като ме понесат напред с краката. Но когато минавам покрай моите дръвчета, те ще се наредят от двете страни на пътя, за да се простят с мене. И ще навеждат клони. А. Каралийчев, ПГ, 151.
ПОНА̀СЯМ2, ‑яш, несв.; понеса̀, ‑ѐш, мин. св. понѐсох, прич. мин. св. деят. понѐсъл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли, св., прех. 1. Устоявам, издържам на болка, страдание и под.; търпя. Но Митко мълчаливо понасяше болките. М. Марчевски, МП, 124. До известно време войникът мълчеше и безропотно понасяше ударите. И изведнъж, вероятно уплашил се, че Казански ще го убие, извика остро и диво, дръпна се от ръцете му и побягна. Д. Ангелов, ЖС, 228. В името на тая висша цел те понасят глада и мизерията. Ив. Унджиев, ВЛ, 114. Хаджи Серафим Огненов, който повече от четиридесет години работил с кожи, вече не можел да понася миризмата им. Д. Талев, ЖС, 59. Как беше огладнял! И как му се искаше късче хляб... Не, той трябваше търпеливо да понесе всичко, трябва да се кали, да чака. Ем. Коралов, ДП, 141. Антите и славините били високи, здрави и издържливи хора. Те понасяли леко горещина и студ .. и недостиг на храна. Ист. X и XI кл, 1965, 17.
2. За растение, плод и под. — устоявам, издържам на неблагоприятни условия. Слънчогледовите семена започват да кълнят при 4-6о, а покаралите млади растения могат да понасят пролетните студове. Затова го засяват рано. Бот. V и VI кл, 1951, 137. Спорите са много издържливи. Те понасят и изсушаване, и горещина, и студ. Те не загиват дори в кипяща вода. Бот. V и VI кл, 1951, 162. Памукът понася слабо засолени почви. М. Мичев и др., З, 103. Зеленчуковите култури са влаголюбиви, но не понасят блатисти почви. М. Мичев и др., З, 100.
3. Приемам търпеливо нещо неприятно; примирявам се, изтърпявам, издържам. И Бог като че ли нарочно беше му отнел говора, за да понася мълчаливо всички тези обиди и да не може да каже хулна дума против някого. Г. Караславов, СИ, 36. Макар че обичаше сестра си, Костадин не можеше да понася някои черти от характера ѝ, особено нейната прикритост. Ем. Станев, ИК, 38. Не можела да гледа Жорж как куца и никога нямало да понесе мисълта, че е инвалид. С. Стратиев, СВМ, 31. От дете срамежлив и чувствителен, Сава не можел да понася подигравките, които го сподиряли навсякъде: в училище, на улицата, и почнал да се откъсва от хората. Ат. Мандаджиев, ОШ, 74. Последния ден преди сватбата Младен остана в къщи. не го пуснаха да излезе, за да не му направят магия. Младен едва понесе тая забрана. К. Петканов, БД, 23.
4. Прен. Обикн. с отриц. Приемам някого или нещо, неговото присъствие, особености и под. Сега очаквахме само на кръчмата. Баща ми беше недоволен. Не можеше да понася пияните. Г. Белев, ПЕМ, 90. — Селвета не е добре — умът ѝ се бърка. От сутринта не е станала. Отидох да я видя, а тя ме изпъди. Не могла да ме понася. К. Петканов, ДЧ, 365. Вярно е, не можеше да го понася, беше дребен и плешив, а той цял живот бе страдал от дребни и плешиви хора с кротки усмивки и любезни очи. А. Наковски, БС, 124. Реших всички задачи. И класното ми е без грешка. Ама знам си я, за срока ще ми залепи пак четворката. Тя не може да ме понася просто. П. Михайлов, МП, 80. — Много скоро ви омръзна нашето градче. И на мене ми е дотегнало, но няма как, понасям го още. К. Петканов, В, 241.
5. Изживявам, преживявам, приемам търпеливо, смирено нещо; търпя, изтърпявам. Не ѝ се нравеше нейният нов живот. Тя криеше недоволството си и понасяше търпеливо всяка неприятност най-напред заради Лазара. Д. Талев, ПК, 88. Въкрил тръгна унесен в своите мисли, забравил за тежкото пътуване до фронта, за незнайните тегла, които щеше да понесе. Г. Караславов, ОХ II, 282. Играта се прекъсна, защото се започна нова. тоя път всички бяхме осъдени и трябваше да понесем последствията от една необмислена игра. Д. Немиров, КБМ, 109. — Какъв позор за моята Лина, Методи... Развод! .. Аз не мога да понеса тоя позор. М. Грубешлиева, ПП, 289-290. Поразителен е [в сцената] контрастът между двата образа: докато мъжът понася твърдо раздялата, жената, наопаки, е дълбоко опечалена. Ст. Михайлов, ЕБС, 258. понасям се, понеса се I. Страд. от понасям. Нима не знаят, какво е полското слънце? През пролетта все още се търпи .. Но през лятото не се понася. К. Петканов, БД, 57. Насилието и кървавите обиди се понасяха с търпение и стоицизъм. Й. Йовков, Разк. III, 141. Толкова свят загина, толкова загуби се понесоха! Т. Влайков, Съч. III, 9. II. Възвр. от понасям в 4 знач. — Мислиш ли, че не съм опротивял дори на себе си! Не мога да се понасям! О. Василев, Л, 69-70.III. Взаим. от понасям в 4 знач. Ще се разведем с Петър, защото вече не можем да живеем заедно .. Ние просто не можем повече да се понасяме. П. Вежинов, ДВ, 192.
◊ Понасям / понеса кръста. Самост. или на нещо. Книж. Поемам тежкото задължение да извършвам някаква трудна, мъчителна дейност или да изтърпявам нещо тежко, мъчително. Неговото малко литературно наследство служи за пример и поука на ония, които почват: то ще им посочи как
да понасят по-леко кръста на своето призвание. Н. Лилиев, Съч. III, 55-56. Оказа се, че това не е някаква леконравна бонвиванка .., а е една дълбоко трагична натура, понесла кръста и трънения венец на голямата любов. М. Кремен, РЯ, 469. Понасям / понеса кръста си; понасям / понеса своя кръст. Преживявам това, което ми е отредено от съдбата, живея тежкия си живот. — Бъди храбра, дъще, и понасяй своя кръст с вдигната глава! Зл. Чолакова, БК, 114.Понасям / понеса на плещите си; понасям / понеса на своите плещи нещо. Разг. Изтърпявам сам нещо трудно, мъчително. Наведените глави на някогашните му другари, покорно понесли на плещите си тежкото съществуване на безсловесни плебеи, техният смутен поглед, по който никога още не беше блеснало пламъчето на надеждата за по-добри дни — му подсказа, че не е сгрешил като се е върнал между тях. Кр. Велков, СБ, 47. Бойко не знаеше колко тормоз бяха понесли на плещите си тези добри хора, за да станат недоверчиви или конспиратори. Сл. Трънски, Н, 488. Той един понесе на своите плещи и изпита товара на последствията от грешките и безумната политика на цял ред предшественици — издребняла генерация на храбрия Асеневски род. Ив. Вазов, Съч. XV, 74. Те [славяните] са бивале изложени първи на тия нашествия и секи път са понасяле на своите плещи сичката тяжест на зверствата и опустошенията на дивите азиатски орди. НБ, 1877, бр.68, 263.